петък, 12 април 2013 г.

Пролетно





Звъни ми телефона. Оф, кой сега ми разваля книжния петъчен следобед? Свалям калъфа, поглеждам. Сърцето ми забива устремено. Да вдигна ли? Не. Затварям. Набирам ли? Сърцето  препуска все така забързано,  колебая се. Набирам. „Абонатът е изключил телефона си или е извън обхват.” Олеква ми. Прибирам устройството в калъфчето. Отдъхвам си.  Бавно по бавно дишането ми се нормализира.
Чувам новата си мелодия отново.  Изтръпвам. Изваждам. Поглеждам дисплея. Изтръпвам. Потя се. Затварям. Набирам.
Вдига. Казва ми къде е и какво прави, преди да съм казала и дума следва въпросът „Кога ще дойдеш?”. Моето „ Не знам, вероятно няма да е скоро” не закъснява. Тонът от другата страна е благ,мил, звучи ми  като романтичен, но знам,че е по-скоро депресивно носталгичен. Гласът ми е до болка познат. Прегръщала съм го, изтезавала съм го, изнасилвала съм го, галила съм го, грижила съм се за него, заспивала съм с него. И все пак сега ми е някак чужд. Не ляга спокойно върху сърцето ми. Дори не го докосва. След малко затварям.  На терасата съм, топло е, не усещам студ, не тръпна, не горя, не си спомням. Механично изваждам слушалките от телефона и се завръщам към досегашното си занимание.
Търся те в себе си. Не те намирам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар