****

за пореден път минавам през снимките на профила ти.
Всеки път са нови. Със стари дати. 
Връщам се в спомените си, в които съм докосвала лицето ти. 
Точно тези устни,
причинявала съм точно тази усмивка. 
Копняла съм да стоиш до мен на плажа и морето да докосва глезените ни едновременно.
Да усетя соленият аромат на косата ти след плаж и уханието на плажното масло върху тялото ти.

Да катерим върхове заедно, да виждам дрехата, попила потта ти и да залепна за теб, щом те прегърна.
ето тук - сред зелената гора, под листата на дърветата и сред свежия въздух на природата
като в приказка, само аз и ти и песента на птичките

Да те прегърна вечер край огъня, когато казваш,че ти е малко студено.
Да заровя лицето си в косите ти докато те събирам в обятията си и да те целуна зад ушето.
Да положа глава на рамото ти и да усещам как устните ти търсят моите за целувка.

Да се сгуша с теб в палатката
насред 
вселените ни.

***

Искам да срещна погледа ти.
Навлажнен от изморилата те жестокост
на вината.
Да изтрия сълзите ти, 
разхождащи се по кръвоносните ми съдове, 
водещи до сърцето.
Синеочието ти, моля го да се сгуши
в уюта на гърдите ми и пулсът, 
който диктуваш ти. С дъха си.
С гласните си струни, 
композиращи ритъма на влюбването.
Завръщам се в себе си.
С теб и тишината ти.

Вулкан

Отдавна очаквам с нетърпение да те видя. Знам,че ти не искаш все още. Всичко с времето си.
Не бързам, не искам да те притискам. Ти си прекрасен нов свят. Утопия.

Когато си стягам багажа, за да се насоча в твоята посока, не мисля.
Помня как нещо ме срази, когато те видях за първи път и оттогава милиардите ни разговори
са се превърнали във вселени. И са напълно достатъчни.

Прегръщам те на гарата и усещам горещата вълна, която ме облива и не искам да те пускам.
Искам да застина тук с теб, сред движещите се автобуси и пристигащите или заминаващи хора, в сключени в обятия.
Сякаш знам,че ти си моето парченце пъзел в това измерение.

Вървя до теб и сърцето ми прескача, ръката ми се разминава с твоята, леко се допират. Правя го умишлено, опитвам се да приближа китката си до твоята, пръстите ми да догонят твоите, за да се сключат в едно и сърцето ми да се успокои. Или да запрепуска по-бързо. Спирам и те прегръщам. Притискаш ме до себе си. И не се пускаме.
Гледам те в очите и не мога да устоя на погледа ти.Усещам как ме разголва и срива до основи. Трябва да отместя поглед. Страх ме е. И как искам да потъна в него. Да остана там, давеща се. Безпомощна.

Взирам се в теб, докосвам кожата ти, посягам да те целуна, ти се отместваш. Сърцето ми ще се пръсне от близостта на устните ти до моите. Връщаш се и ме поглеждаш отново. Сливам устните си с твоите. И вселени се сбъдват. През мен минава тръпката. Издигам се. Тялото ми гори.
Отпивам от студения джин, не се охлаждам, изгарям по-силно.
Искам те върху, под и във мен. Докосвам лицето ти и знам, че никога преди не съм се чувствала така пълна.
Виждам погледа ти в тъмното, взрян в моя и усещам устните ти върху своите, пръстите ти в косата ми, разхождащи се безскрупулно надолу по тялото ми. Обвити сме в кръг от светлина, в който горим, устните не спират да целуват, ръцете да галят, синхронното ни дишане уста в уста учестява, споделенето сърцебиене се разлива в момента.
не искам нищо от това да свършва.
искам да
не спираш
да се разтваряш
на
съставните си части
въху мен.

Обичам
те.
Инстинктивно. Милиарди. Пъти. В безкрайни вселени.

А липсата ти - коронарна бездна по пълнолуние.