събота, 21 септември 2013 г.

Понякога вземаме любопитството за любов

Пийнах си, признавам. До преди няколко часа не мислех за теб. И не ми липсваше. Сега е друго. Главата ми се върти. Около мислите за теб. Стаята ми е празна. Липсва присъствието ти. Възглавницата е жадна за теб. Лицето - недовършено. Защото не заспива в гръдта ти. Тялото ми липсва ръката ти, разположена върху корема ми. Или пръстите ти, сплетени с моите. Дишането ти е в друга географска ширина. Завиждам й. Ароматът ти също е там.
Липсвам. Между бедрата ти. Очите ми са в този лист, а не търсещи. Лицето ти в тъмното. Бирата говори, не аз. Химикалът пише на прима виста. Не мисля. Чувствам на тези редове. Те са моят палач. Отсъствието ти - гилотината. Искам да те сънувам. Юнска. Ухаеща на себе си, а не на отминали.
Утопията - това е ръката ми върху лицето ти. Насълзеният ти поглед, когато ме изпращаш.
Прекалено е широко в това легло.

сряда, 18 септември 2013 г.

Теб те няма - аз съм ням.


Инжектира ми любов. Впи игла в тялото ми. Създаде преграда от прегръдки. Обви лицето ми с невидими целувки. Захвърли ме в стая, пълна с дюшеци от любов. Накара ме да скачам върху тях, а те издишаха ласки.
Нарисува кръг. И го напълни със себе си. После ме запълни. И довърши.
Раят е някъде между бедрата ти. С главата ми, положена малко по-горе. С крясъци.

А днес те няма. И аз съм ням.

неделя, 15 септември 2013 г.

“раят е някъде между бедрата ти”

Раят е наркотик. Между бедрата ти. Раят е ароматът ти. Вдишването. Нежеланието за издишване. Свиването на клепачите ми, спрелия ми дъх. Усмивката ти, разляла се върху лицето ти, наблюдавайки ме как друсам с теб. Как се извисявам. Как падам. Върху гърдите ти. А те дали са ада? Да. Когато не се събуждам в тях.

Раят е някъде между треперещите ти бедра. По пръстите ми, плъзгащи се по мокрият ти гръб. В гърчещото ти тяло, сгушило се в моето. В гневният ти, неадекватен поглед. В отворената ти уста, изплюваща безшумни стонове. 

crawling back to you

Пълзя към теб.
Ти бягаш - като татко, когато ме учеше да плувам.
Забивам нокти в земята, за да имам стабилна основа към следващата стъпка
Неуверено,глупаво и несигурно се дърпаш.
Незнаейки,че всъщност
Пълзейки към теб,
Се предавам пред себе си.

Незнаейки,че нерешителността ти
Ме отблъсква.

сряда, 4 септември 2013 г.

(нед)остатъци

Косата ти на възглавницата ми
Блузата - на стола и
Ароматът ти, който запълва стаята ми
Бельото, забравено на табуретката
И остатъка от парфюма по нощницата ти
В гардероба ми.
Маркирала си стаята със себе си.
Задушават ме остатъците от теб
Напушвам се с тях
И заспивам с голото ти тяло.