“раят е някъде между бедрата ти”

Раят е наркотик. Между бедрата ти. Раят е ароматът ти. Вдишването. Нежеланието за издишване. Свиването на клепачите ми, спрелия ми дъх. Усмивката ти, разляла се върху лицето ти, наблюдавайки ме как друсам с теб. Как се извисявам. Как падам. Върху гърдите ти. А те дали са ада? Да. Когато не се събуждам в тях.

Раят е някъде между треперещите ти бедра. По пръстите ми, плъзгащи се по мокрият ти гръб. В гърчещото ти тяло, сгушило се в моето. В гневният ти, неадекватен поглед. В отворената ти уста, изплюваща безшумни стонове.