Времето, когато набираше номерът ми две минути преди края на работното си време. Двайсет минути по-късно вече ме бе целунала по устните и палеше цигара на столът до мен, с чаша кафе в ръка. Историите за безумните хора, минали през гишето ти тази сутрин. Нестихващото ти желание да опознаваш тялото ми с допир. Стоновете ти, издаващи спокойствието, зародило се в теб, лягайки върху гръдта ми. Лъжата в изречението,че тази вечер ще спиш в своето легло. Прекрасната истина,че отново крадеш от съня си, лягайки до мен. Закъснението ти за работа, когато сме заспали случайно, на разсъмване. Бързината, с която си търсиш дрехите и ги обличаш. Молбата ти да обуеш кецовете ми, защото навън вали, а ти си със сандалите от снощната топла вечер. Кривотията ми сутрин, на която отговаряш с блеснал поглед и нетърпение работният ти ден да свърши, за да се върнеш в обятията ми. Самотното усмихнато заключване на врата след теб и спокойствието, че си лягам без присъствието ти, защото когато се събудя, ти ще вървиш към мен.

Отключвайки ти, забелязвам колко недоспала си. Ти се усмихваш и просто ме целуваш продължително. Събуваш кецовете ми и се разливаш върху леглото. А моят единствен избор е да легна върху теб. И тогава отново телата ни вилнеят едно под друго, опознавайки се.

До случайното ни заспиване на разсъмване.

Shortcut

Когато в гърдите вече не тупти същото желание, когато е прегръдката е празна, а целувката е по навик. Съзнанието е изнасилено, тялото – безжизнено, но функциониращо. Тогава трябва да стиснеш зъби и да продължиш напред.

Влачейки се по пустите нощни улици с прогизнало от сълзи лице не е начинът, по който искам да живея. Правейки избор наранявам себе си и теб. Но болката не би била толкова могъща, ако остана на същото място. Би било равносилно на смърт. Разбира се, че те обичам. Но когато болката е повече от любовта, е време да си тръгна. А всеки край е ново начало, нали така? Вярно е,че някои се ползват с приоритет. Но ти не си моят път, нито аз твоят. Колкото по-бързо поемем в различни посоки, толкова по-бързо раната ще зарасне. Един приятел казваше „Няма значение какво е станало. Падаш, ставаш, продължаваш.” Така ще направя и аз. Прости ми,че не мога да понеса същността ти. Прощавам ти, че не можеш да понесеш любовта ми.

"Вярвам, че животът дава избор и че неприятностите може и да не те наранят, но могат да те накарат да се страхуваш да направиш избор. Да имаш право на избор означава да живееш."

МАРК ЛЕВИ

Sickness

Искаш да ме изрежеш от себе си, защото прекалено ме е грижа. Аз съм твоят тумор и твоето лекарство. Не смееш да злоупотребяваш с мен. Въпреки че не бива да ме смесваш с алкохол, наркотици и други любовни или секс истории, го правиш. Влошавам се, заразявам клетките ти с мъка. Изпиваш я. И винаги оставяш една капка от мен. За да присъствам в тялото ти. Пропивам съзнанието ти с мисли за мен. Тормозя те. Когато се опитваш се откъснеш, те боли. Разяжда те. После ме визуализираш извън тялото си и ме прегръщаш силно, стискаш до болка. Чупиш ме. Запълваш устата ми с език докато не започна да се давя. Плашиш ме до смърт. Плачеш, защото може да изчезна. И все пак знаеш как да живееш без мен. Изцеди ме от себе си, изстискай ме, изпий ме, преглътни ме. После ме изпикай и пусни водата. Искам да забравиш за мен толкова бързо, колкото казанчето се напълва отново. Аз съм вирус във вируса, инфекция в инфекцията. Възпаление, което се влошава и те  убива. Топчето в гърлото ти, което те спира да говориш и те дави. Изплюй ме. Стъпчи ме.

Изсмучи ме от себе си, за да съществувам свободно в отделна епруветка.  

19.08

-        -  Бейби, да те черпя един залез?

-        -  Не, аз ще те черпя ново запознанство. И бира. П.п. и аз си мислех за залез.

С нетърпение излизам , за да утоля жаждата си с бира, да те заситя, а и себе си - с усмивката ти. Вървейки, усещам,че всъщност нямам такава нужда от теб. А само си въобразявах. Прегръдката на стар приятел ме затопля и подсеща.

Разстоянието между нас не боли. Вече не. Въженцето ти е дръпнато. Тръгвай! Целуни ме преди това, та да ми припомниш,че все още си моя. Но не си. И своя вече не си. Робуваш на инстинкти. Чувствата не са свързани. Усещам,че след минути ще идеш някъде с някой друг. И тогава ще си н(ег)ова. За тази вечер. А утре – отново моя. Иди, наслаждавай се на свободата си.

Промяната е константна величина.

The drugs

Когато заравям глава в гръдта ти, а ръката ти се разхожда нежно по косата ми, на очите ми – сълзи напират.  Сдържани, погледа ми навлажнен, целуваш ме.

Когато знам, че тази вечер твоята страна от леглото ще разкъсва тялото ми. Липсата на присъствието ти ще гони съня ми.

Когато те сънувам и се събудя, но теб те няма.

Когато искам да те изпия, но единственото, което усещам е спомена за влагата ти.

Когато ме сриваш, отсъствайки.