неделя, 27 януари 2019 г.

Хралупа

 - Ще дойдеш ли довечера?
 - Искаш ли да дойда?
 - Да!
 -Там съм!

Душ, внимателно подбрани дрехи, нещо по мен, може би с по-дълбоко деколте, обувки, не - сандали. Малко грим, спирала, подчертавам устните, прекрасна съм, излизам.

Докато пътувам в метрото към теб, си мисля за какво ли ще си говорим този път. Мисля за усмивката ти, когато ме видиш, скрита под гъстата ти брада, която обожавам. Почти достигам мястото на срещата ни и усещам как сърцето ми прескача в гръдта ми в пъти по-бързо. Нарочно вървя по отсрещния тротоар, за да фиксирам погледа ти, когато ме видиш от другата страна на улицата. Свивам в пряката и те забелязвам,че гледаш в другата посока. Както винаги.
Небрежно обръщаш глава, за да ме видиш, а чаровна усмивка се показва из под брадата ти. Погледът ти светва, моят също, усещам сърцето ми прескача прединфарктно, събираме се в прегръдка.
- Бира? - задаваш реторичен въпрос.
- Стъкло или галон? - отвръщам.
Чаровна усмивка из под брадата ти.
- Стой тук.
Изчезваш и се връщаш след минути с две кенчета. Тст. Отваряме ги.
- Наздраве! - поглед в очите, жадна глътка.
- Какво става, Елице? - питаш.
- Нищо, само простотии. При теб?

Разговорите ни плуват леко през поезията, прозата, любовта, любовите, алкохолът, писателите, децата, децата на приятелите ни, физиката, енергиите, гените, музиката. Много кенчета пресъхват в този безкраен разговор. Гледам те полупияна, под уличната светлина на павираната тясна софийска уличка и се сещам за любимото ми стихотворение на Дебелянов.
- Имаш ли маркер?
- Ето.
Пиша го на стената по спомен, а изпитата бира е замъглила поетичните ми спомени. Смеем се.
Поезия, музика, любови, още кенчета. Усещам се опиянена от теб. От нас. От тази магична вечер с теб под уличните лампи на тясната софийска улица.
Искам да се приближа до теб, да те прегърна, не, да се сгуша и да стоим така цяла нощ. Не искам поезията ти, а обятията. Погледът ти  - в мен. И магията на енергиите ни, която създава усещането за безсмъртие. Искам те гол в леглото си, леко положил ръка върху тялото ми, заключил пръстите си с моите. Да усещам присъствието ти зад гърба си, което ми вдъхва сигурност и спокойствие. Така да се събуждам всяка неделя.
Не желая да те изпращам с цигара пред входа, подавайки ти ябълка за закуска. Не искам да се целуваме пред театрални академии, а да докосна устните си до твоите в хралупата на разговорите ни. Не искам да се сгушвам в теб под палтото ти по тесните софийски улици, а да потъна сгушена в тялото ти под завивката.

- Ще дойдеш ли довечера?
- Искаш ли да дойда?
- Да!
- Там съм!
Срещам те малко преди да започнеш да четеш новите си стихове, поздрав, усмивка из под брадата ти, прегръдка. След четенето някъде в тъмния бар виждам най-добрата си приятелка. Излиза от тоалетната, разрошена.
След минути от същата тоалетна с разрошена брада излизаш и ти.

05.12.2018
София