Бутилка бира

Не ми се занимава с теб. Не те познавам все още, ти може би ще харесаш чаровната  усмивка или лицето ми. Кичура, който пада върху челото ми или нещо друго. Не припарвай. Дори не ми хвърляй заинтересован поглед. Нямам нужда от теб. Ти ще бъдеш единствено бройката-за-тази-вечер. Което означава, че ще ме изпразниш или аз ще се изпразня без твоя помощ и ще те захвърля на леглото или в някоя уличка, а след това ще си тръгна без да ти кажа, че ми е било приятно. А вероятно не ми е било. Сигурно през цялото време на псевдосексуалният акт, който за теб ще е най-уникалното нещо на света, ще си мисля какво правя тук  или дали съм гладна и какво ще вечерям. Какво ще правя след като отключа входната врата на апартамента си. Ще легна в леглото- персон и половина, ще се зачудя защо е все така празно, самотно и дори няма да си спомням,че тази вечер правих секс. Дори лицето ти ще е забравено. Ако случайно те размина по улицата няма да те разпозная, та камо ли да те поздравя. Не ме занимавай. Дори не ме поглеждай. Ти всъщност не ме искаш. Или поне не тази вечер. Сега съм в плен на желанието да се омотая в мрежата на собствената си глупава тъга, която дори не знам от къде извира. Достатъчно съм депресирана от факта, че нямам за какво да се депресирам. Човек трябва да обича. Или да страда. Ако едно от двете не е на лице, значи животът му не върви в правилната посока.

А моят отива с бясна скорост в грешната. Чакам нещо или някого? Чакам ли го наистина? Мисля,че постоянно чакам удобен случай да се напия или да се сдухам,за да има за какво да се разрева или залепя за тоалетната чиния, повръщайки. Повръщайки от себе си.

Остави ме. Не ме гледай, нека тази вечер бутилката бира бъде моето  любовно другарче. С нея се разбираме прекрасно. Никога не се сърди, когато ми се прище да я захвърля с всичка сила в непозната посока, за да я счупя на хиляди парченца. Даже май си приличаме.

Опитвам се да се строша на милиони парченца.

За да можеш да ме събереш.