петък, 21 декември 2012 г.

След раздялата


Разделихме се неотдавна, но болката е все тъй прясна. Празнината постоянно ми напомня за теб. Сякаш има не дупка, а кратер в мен.  Изтръпвам цялата, треса се, не спирам да те мисля, псувам те дори. Не успявам да те превъзмогна, наистина.
Вече няколко дни пия лекарства против липсата ти, но не спомагат да те оздравея. Не намирам начин да те запълня, само времето е лек. А то минава толкова бавно. Аз съм мъченик в мрежите му. То ме изтезава с шиповете си, хвърля ме в тъмница, където страдам без ни най-малка представа за минути и часове. Изпивам кръвта на болежките си и в устата ми остава горчив привкус. Това ли е усещането от раздялата ни?
Събуждаш ме сутрин рано, караш ме да се друсам с нежелание..  от дрогата за кратко ми минаваш. А след няколко часа отново мисля за теб, отново бродиш в мислите ми, отново си тук, въпреки че те няма.
Ще напия тялото си с алкохол. Ще изрежа заразената част.  После ще я зашия. Ще те псувам с най-циничните изречения, ще ругая безсрамно. И пак ще трябва да те чакам да ми минеш…
Шибан
липсващ
мъдрец!

Няма коментари:

Публикуване на коментар