вторник, 15 май 2012 г.

Стая под наем





"Когато душата ми е отново пред разпадане, тренирам тялото с бягане..."



Имунизирам се срещу лошотия.
Определение на последната дума според моя речник : отрицателни емоции, заключени и преповтаряни истории с кофти ending в единствената стая на съзнанието ми. Наех я преди известно време именно с такава цел. Ключа го загубих някъде и сега не мога да ги пусна, за да излязат. Затова тялото ми се съпротивлява и гърчи. Бунтува се срещу затворен звяр в стая под наем.
Решавам, че ще сложа край. Може би ще разбия вратата. (Дано съседите не се оплачат.) Ще потърся начин да отключа. Да освободя жалката си същност от белезниците на саморазрушителната ми мисъл. Ще отворя вратата и ще напъхам в стаята един куп розови носорози. Или пък фламингота. М, да. Забравих. Ненавиждам розово. Майната му.

Времето на днешния ден ми съдейства напълно. Облачно е. Дори леко пръска.
След като почти прочетох книгата си по време на скучните упражнения, докато се прибирам към празния апартамент, измислям облеклото и маршрута на моето лечение. Няколко минути по-късно съм в парка. Пътеката е пред мен, усещам как всеки момент ще завали. Спирането на цигарите кара краката ми да нервничат в спокойно състояние. Постоянно шият. Ушиха депресирания ми нихилизъм. Време е да ги задействам в система от движения, които да покрият пътеката с капки страдание.
В началото темпото ми е леко, после забързвам и изведнъж се усещам как летя сред аромат на липа. Дишането ми е учестено, сърцето ми е на път експлодира, но не спирам. Освобождавам съзнанието, тялото, сърцето и краката си от мизерията на ежедневната самота.
Заваля. Спрях, за да регулирам дишането си, а и да почакам дъждът да се усили. Понесох се отново. Тялото ми гореше под екипа, а по лицето ми се стичаха студени капки. Забързах темпото. Разликата в температурите се усещаше все по-рязко. Бързах, тичах с такава скорост, сякаш бягах от похитител, едва дишах. После... Спрях.
Погледнах нагоре. Дъждът намокри лицето ми с хладка вода. Около мен хората, забързани тичаха, за да се затворят в сухите си апартаменти.
А аз се чувствах мокра, жива и освободена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар