Lift

Памуковите облаци засвириха под формата на алармата й и тя се събуди мигновено. Седем и половина, отдавна не бе била будна от толкова рано сутринта. В университета бе забавно днес. Имаха семинарни упражнения. Куршуми, патрони, следи. Най-накрая нещо различно.
Целта на денят бе сериозното учене. След като си купи цигари от магазина, направи силна доза кафе и ги изконсумира, заседна над учебника. Не й провървя. Зарови се в интернет.
И тогава се започна.
Адреналинът се качи. Коляното започна да играе нервно. Пръстите на краката шиеха. Сърцето се превърна в барабан. Трябваше да се движи. Цялото й тяло се ръководеше от нервите, които я обзеха. Някаква сила я караше да троши, блъска, чупи. Искаше да крещи докато гласа й се загуби. Да наранява, да изстисква енергията, да души, да усмъртява, да прекрати зависимостта си или поне каквото бе останало от нея. Все още не можеше да се съвземе от абстиненцията. Но съзнаваше,че вече не бе част от ... това.

Залеза обещаваше прекрасен следобед. Четеше стари послания и прокрадвайки от време на време поглед през прозореца, едва едва се сдържаше да не го запечата. Но някак нещо я спираше. Искаше да запамети този залез, не да го запечата със снимка.
Напоследък не усещаше нищо. Не я трогваше, не я жегваше,не я пареше дори най-дребната човешка болка. Не изпитваше съчувствие към несподелената любов на другите. Знаеше,че има нещо  в гърдите, което биеше, но не знаеше как да чувства с него.

И изведнъж там, сред миналите послания, изписани с жадни пръсти... Усети разрез. Очите й се насълзиха, а в гърдите й тъпата болка нарастваше. Усещаше себе си. Така както се бе изляла и оставила в ръцете на някого. Страхлива, наплашена, дребна, чувствителна, слаба. Смугла.

Чуваше музиката, която привикваше спомени за безсънни нощи и мечти, родени точно преди изгрев. И един спокоен водопад се спусна от очите й. Спокойствието, което я обзе беше чуждо. Но за кратко.
Спомни си за себе си. Разбра,че може да преодолее страхът от самата себе си. Да надвие абстиненцията. Да покори върха, който все не достигаше. Повярва в себе си.
Странно е как понякога само един човек може да съгради целия ти свят с думи.

И всички тези положителни емоции бяха породени от един отвратителен оптимизъм.