Обичам аромата на тялото си след секс. И понякога дори предпочитам да се изкъпя сутринта, за да мога да усетя мириса на оргазма си и тогава. Да мириша на споделена страст.
Напоследък необвързващия секс ме кара да мисля за деца. За моите деца. Да мечтая за тях. Какви биха били, колко, дали ще приличат на мен или на партньора ми. И ми е странно. Винаги съм твърдяла,че не искам последователи с моят ген. Или съм се оправдавала, че съм прекалено голям егоист, за да гледам друго дете, освен себе си. Отговорността и сериозността ме достигат. Качества, които са ми неприсъщи. И същевременно детето в мен живее все още и прави непоправими бели. Колената му винаги са с рани, а главата му все е пълна с нови идеи за приключения.
Напоследък обаче приключенията не ме удовлетворяват, не ме карат да се чувствам цяла и пълна. Вместо това си мисля за сериозна връзка. За допира на чужда длан по коляното ми, която да разтупти сърцето ми, да го качи в гърлото, дишането ми да се ускори.
Мечтая си за целувки, които обръщат целия ми свят. За лице, с което да заспивам вечер и да се събуждам сутрин. За задушаващо силна прегръдка и жаден поглед.
Когато тичам долавям разговорите на минувачите покрай мен. Замислям се какви са били преди да това, което са сега. Развивам теории за животите им, как са продължили напред, колко са се променили, достигайки до настоящата точка в живота си. И все пак не докосват нито сърцето ми, нито душата ми. Само съзнанието.
Не бих могла да кажа,че ми е празно. А само безразлично. Не копнея за човек, когото да обичам, принца на белия кон или принцесата, видиш ли... Копнея за емоция. Емоция, която да ускорява дишането ми.
Разправят,че любовта била наркотик. Ама шмърка ли се, пуши ли се, венозно ли се приема никой не ти казва. И няма дилър, който да потърсиш, за да се снабдиш.
Дай да дръпна и да се свършва.
Копнеж... и в мен го има! Чакам нещо- като ток, да ме разтърси истински ...
ОтговорИзтриване