петък, 4 май 2012 г.

Искам...

Искам гей парад без хомофобски изяви. Без създаването на групи във фейсбук "Да пребием тъпите гейове", в които си правят уговорки къде точно да нападнат определена група от хора, разхождали се с тълпата на прайда.
Искам стрийт парад без неразбиращи погледи на минувачите. Искам хетеро парад със знаме (макар и да не знам дали хетеросексуалните си имат флаг. :) )
Искам след всеки парад да се обръща внимание на пострадалите, а не да се правим,че е нормално и не ни пука. Искам повече осиновени деца. Независимо дали с две мами или двама татковци.
Искам толерантна държава.
Искам да виждам все повече възрастни двойки в парка или на кея, хванати здраво за ръка. Повече прегръдки. Повече целувки. Повече грижа.
Искам всеки ден да чувам детския глас на комшийчето да крещи "Тате, тате, подай си главата на прозореца. Да ти кажа нещо. Да те питам нещо. Тате, тате..." И да си спомням как се карах на мама,че си скрива главата прекалено бързо.
Искам да играя отново на народна топка. Да се скарам с някого и да се разплача, а след това всичко да е наред. А не да изпитвам агресия, да чупя, да тръшкам и да разрушавам.
Искам да съм по-добър човек.
Да се върна 10 години назад и да видя 13-годишното си аз, от което да открадна онези добри качества, които сега са загинали в мен.
Искам да видя мама и да не я чувствам чужда.
Искам хората да не се самоубиват от недоимък. Или от несподелена любов. Да се борят малко повечко, за да се наредят нещата. Воля да имат една степен нагоре.
Искам оптимизъм. Положително мислене. Усмивки, а не сивота в ежедневието. Любов. Либералност.
Искам всички да комбинират тези 5 изречения в себе си. Или поне да се постараят.

Тогава може би всичко ще е различно.

3 коментара: