Болката се преодолявала с повече болка. Или иначе казано
клин клин избива.
Понякога нещата излизат извън контрол. Друг път пък са
прекалено добре планирани и сработват, всичко си напасва. Възела е добре
спретнат. Но онова чувство е важно, дето ти разбърква вътрешностите.
Странно е, когато осъзная,че мисълта, с която заспивам и се
събуждам вече толкова време я няма. Странно е, когато те видя и нищо не ми
трепва.
Странно е и че не ми липсваш. И същевременно някак тъжно.
Напуснах те. Тръгнах си. Изведнъж и неочаквано.Безвъзвратно, но не и
безвъзмездно.
Чудя се дали страдаш, боли ли те. Каша ли е в главата ти? Препускат
ли мислите ти в посоката към въпоса „Къде сбърках?”.
Обеднях ли без теб? По-празно ли усещам леглото си? Търся ли
инстиктивно ръката ти, за да я хвана? Лягам ли на твоята възглавница само, за да усетя аромата на липсващото ти
присъствие? Празна ли съм? По-малко ли
се усмихвам? Страдам ли от невъзможността да изпълнявам глупавите ти прищевки и
желания, абсурдните ти идеи, които правеха моментите ни толкова прекрасни?
Не.
Усмихвам се.
Непрестанно.
Защото не те искам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар