Вече не си говорим. Рядко по телефона, за 10 минути докато отида или отидеш до университета или на връщане. А колко от предходния си ден можеш да споделиш в 5 минути ако ги разделим в разговора по равно?
Ти си на леглото, щракайки с пръсти на лап топа, аз на бюрото разхождайки моите върху клавиатурата на другия. Минават 20 минути, половин час, един, два, разхождаме се до кухнята за цигара и отново се връщаме пред мониторите. По време на димящата отрова си говорим. Уж. След това отново разхождаме пръсти по копчетата на машинките.
Преди си говорехме. Сядахме в един нормален вечерен час на масата в кухнята, с две кутии цигари, един пепелник и чаша вода. Заливахме се от смях. До сълзи. Без спир. Знаеш колко средно беше времетраенето на един смях помежду ни. Помниш и как не можеш да го накараш да секне. С всеки такъв опит, той се удължава. С всеки наш поглед. И после очите ни са червени. Устите ни болят. Коремите. От смях.
Преди си говорехме. С часове. Седяхме на неудобните столове в кухнята до 4-5 часа сутринта. И пак имаше какво да си кажем, разкажем, споделим. На какво да се смеем.
Преди си лягахме на разсъмване. Или по-рано. Мятахме крака из леглото, разказвахме си вицове, смешни истории и пак ни боляха коремите и устите от смях.
Заспивахме като деца, които са играли цял ден навън и докато помиришат възглавницата, вече сънуват трети сън.
Преди се събуждах и първото нещо, което виждах беше ти. Съненият ти поглед и мързела да станеш да направиш кафе. Въпреки това ставаше и го правеше. Сега първото нещо, което виждам, когато се събудя е празната възглавница. А първото нещо, което чуя са сподавените ти в тежки думи сълзи. Изкрещени. Изстрадани.
Преди нямах търпение да легна до теб и да те прегърна. Да вплетеш пръсти в моите и да ми кажеш, че ме обичаш. Да заспиш с гръб към мен. Сега вместо да се възползвам от последната нощ с теб, аз отивам да пия бира цяла нощ в далечен квартал. И не се стрескам от желанието си да избягам от теб.
Преди ти споделях. Сега дори не мога да се лигавя във фейсбук, защото трябва да се съобразявам с някого.
Преди си говорехме. Преди се разбирахме. Преди се забавлявахме. Сега само се караме и си мълчим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар