Не мога да спя. Чета книга до разсъмване с надеждата, че клепачите ми ще натежат достатъчно, за да пренесат съзнанието ми в страната на сънищата. Безсмислено.
Загасям светлината, която дразни очите ми, но тъмнината яде мозъкът ми по-жестоко. Размишлявам. Върху себе си, нуждите, миналото, бъдещето, пропуснатите шансове, непоправените грешки.
Питам се дали има смисъл да умувам толкова. Знам,че няма. Но продължавам.
До мен небрежно се усеща движение. Човекът, който спи едва ли не залепен за тялото ми, се върти в съня си нервно, дразнейки се на безсънието ми. Полагам ръка на кръста й, уж за прегръдка, но осъзнавам, че нямам нужда да го направя. Няма топлина. Поне не тази, от която имам нужда.
Замислям се дали онази, която обичах истерично за последно ми липсва. Сещам ли се за нея преди да заспя? Да, понякога. Защо?
Изпаднала съм в меланхолия. Проблемът е,че ми харесва. Че не искам да излизам от нея. А в същото време онези, които ме познават достатъчно отдавна знаят, че това не съм аз и предишното Аз им липсва. Как да го намеря отново? От къде да го изтръгна? Как да се заровя в търсене на безумния непукизъм и разнообразния постоянен секс, който ме характеризираше като нормална?
Време. Разнообразие. Непознати. Излишно нищене на души и сърца. Ровене в чужди мозъци. Анализиране на глупави действия. Чужди глупави действия. Книги. Секс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар