Лягайки в леглото усещам. Че я няма топлината на прегръдката
ти преди да потъна в страната на сънищата. Ръката ми стои някак необикновено
под възглавницата. Главата ми чувства неудобство. Защото е свикнала да лежи
върху гръдта ти. Грозна дупка в чуждото легло, в което се сбъдвахме месеци
наред. И ме налазва самота. Несрещана от години. Сама, но не самотна – бях.
Тялото ми е насъбрало напрежението на липсата ти. Всяка
клетка крещи истерично. В мълчаливо страдание от отсъствие. Твоето.
И косата ми. Несресана. Защото знам,че няма да прокараш
ръката си през нея. Не и днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар