събота, 24 август 2013 г.

Shortcut

Когато в гърдите вече не тупти същото желание, когато е прегръдката е празна, а целувката е по навик. Съзнанието е изнасилено, тялото – безжизнено, но функциониращо. Тогава трябва да стиснеш зъби и да продължиш напред.
Влачейки се по пустите нощни улици с прогизнало от сълзи лице не е начинът, по който искам да живея. Правейки избор наранявам себе си и теб. Но болката не би била толкова могъща, ако остана на същото място. Би било равносилно на смърт. Разбира се, че те обичам. Но когато болката е повече от любовта, е време да си тръгна. А всеки край е ново начало, нали така? Вярно е,че някои се ползват с приоритет. Но ти не си моят път, нито аз твоят. Колкото по-бързо поемем в различни посоки, толкова по-бързо раната ще зарасне. Един приятел казваше „Няма значение какво е станало. Падаш, ставаш, продължаваш.” Така ще направя и аз. Прости ми,че не мога да понеса същността ти. Прощавам ти, че не можеш да понесеш любовта ми.


"Вярвам, че животът дава избор и че неприятностите може и да не те наранят, но могат да те накарат да се страхуваш да направиш избор. Да имаш право на избор означава да живееш."

МАРК ЛЕВИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар