Достъп забранен

- Харесва ми да те гледам.
 И, когато изобщо не очаквам, да усетя как ме целуваш.

Харесва ми да си мисля за теб. Потъвам в тайнствата на съзнанието си и отключвам фантазията. Ти си там, чакаш ме, за да поиграем на невъзможности. 
Първо преминаваме през вече случилото се, повтаряме само хубавото, гледаме се дълго в очите и след малко вече създаваме нова история.

Седиш пред библиотеката ми, но не търсиш книги. Наблюдаваш червеното спящо бухалче и си спомняш за всички сутрини, в които прочиташе това обръщение. Попиваш цялата любов, с която бе пропито "Добро утро, бухалче!" Спомняш си я. Усещаш как тялото ти е залято от топлата вълна на спомена и очите ти се насълзяват. От носталгия по нас. Не забелязвам емоцията на лицето ти, минавам покрай теб, за да оправя леглото, в което ще спиш тази вечер. То не е моето. Съседното е. Защото не бива да лягаме в едно легло. Имаше забрана. Жестоко ограничение на страстта и удоволствието от физическата ни комуникация. Дали щяхме да си говорим или да се чукаме - достъп забранен.
Обръщаш се към мен и ме прегръщаш, обгръщам тялото ти, така че да мога да те хвана ако решиш да падаш под мен. Топим се в огъня на енергиите ни. И все пак ми се иска да устоя. Да ти кажа  "леглото е ето там, имаш всичко необходимо, аз ще си лягам сега, лека нощ", да заспя мигновено и да не срещна повече синия ти поглед. За да не наруша забраната. "Плуването забранено. Опасност от подводни ями!"
Ами ако искам да се удавя в тях? Дори няма да се опитвам да плувам. Просто ще се разпъна във водата и ще потъна доброволно в ирисите ти. 

Вместо това те понасям към леглото си, където те поставям да легнеш като принцеса. Ще ми се да докосна всяка част на тялото ти само с показалеца си, само за да усетя допира на кожата ти и как леко потрепва от движението върху нея. 
И докато тя трепери - да те целувам без да очакваш, на неочаквани места, в неочаквани моменти. Дори само да присъстваш в леглото ми би било чест, за която бих била благодарна. Безкрайно. 
Когато сутринта се събудиш до мен, приятно недоспала, ще ти сервирвам препечени филийки. С айрян. В леглото. А докато закусваш, ще ти чета поезия. След това ще я създаваме ние. Заедно. До обяд, вечеря и отново закуска. 

Насред фантазията си отварям очи и търся тефтера. Ще ти напиша поредното неизпратено писмо, което няма да прочетеш. Защото липсата ти е коронарна бездна по пълнолуние, но и след него.