вторник, 16 юли 2019 г.

Вулкан

Отдавна очаквам с нетърпение да те видя. Знам,че ти не искаш все още. Всичко с времето си.
Не бързам, не искам да те притискам. Ти си прекрасен нов свят. Утопия.

Когато си стягам багажа, за да се насоча в твоята посока, не мисля.
Помня как нещо ме срази, когато те видях за първи път и оттогава милиардите ни разговори
са се превърнали във вселени. И са напълно достатъчни.

Прегръщам те на гарата и усещам горещата вълна, която ме облива и не искам да те пускам.
Искам да застина тук с теб, сред движещите се автобуси и пристигащите или заминаващи хора, в сключени в обятия.
Сякаш знам,че ти си моето парченце пъзел в това измерение.

Вървя до теб и сърцето ми прескача, ръката ми се разминава с твоята, леко се допират. Правя го умишлено, опитвам се да приближа китката си до твоята, пръстите ми да догонят твоите, за да се сключат в едно и сърцето ми да се успокои. Или да запрепуска по-бързо. Спирам и те прегръщам. Притискаш ме до себе си. И не се пускаме.
Гледам те в очите и не мога да устоя на погледа ти.Усещам как ме разголва и срива до основи. Трябва да отместя поглед. Страх ме е. И как искам да потъна в него. Да остана там, давеща се. Безпомощна.

Взирам се в теб, докосвам кожата ти, посягам да те целуна, ти се отместваш. Сърцето ми ще се пръсне от близостта на устните ти до моите. Връщаш се и ме поглеждаш отново. Сливам устните си с твоите. И вселени се сбъдват. През мен минава тръпката. Издигам се. Тялото ми гори.
Отпивам от студения джин, не се охлаждам, изгарям по-силно.
Искам те върху, под и във мен. Докосвам лицето ти и знам, че никога преди не съм се чувствала така пълна.
Виждам погледа ти в тъмното, взрян в моя и усещам устните ти върху своите, пръстите ти в косата ми, разхождащи се безскрупулно надолу по тялото ми. Обвити сме в кръг от светлина, в който горим, устните не спират да целуват, ръцете да галят, синхронното ни дишане уста в уста учестява, споделенето сърцебиене се разлива в момента.
не искам нищо от това да свършва.
искам да
не спираш
да се разтваряш
на
съставните си части
въху мен.

Обичам
те.
Инстинктивно. Милиарди. Пъти. В безкрайни вселени.

А липсата ти - коронарна бездна по пълнолуние.

Няма коментари:

Публикуване на коментар