Искаш да ме изрежеш от себе си, защото прекалено ме е грижа.
Аз съм твоят тумор и твоето лекарство. Не смееш да злоупотребяваш с мен. Въпреки
че не бива да ме смесваш с алкохол, наркотици и други любовни или секс истории,
го правиш. Влошавам се, заразявам клетките ти с мъка. Изпиваш я. И винаги
оставяш една капка от мен. За да присъствам в тялото ти. Пропивам съзнанието ти
с мисли за мен. Тормозя те. Когато се опитваш се откъснеш, те боли. Разяжда те.
После ме визуализираш извън тялото си и ме прегръщаш силно, стискаш до болка. Чупиш
ме. Запълваш устата ми с език докато не започна да се давя. Плашиш ме до смърт.
Плачеш, защото може да изчезна. И все пак знаеш как да живееш без мен. Изцеди ме
от себе си, изстискай ме, изпий ме, преглътни ме. После ме изпикай и пусни
водата. Искам да забравиш за мен толкова бързо, колкото казанчето се напълва
отново. Аз съм вирус във вируса, инфекция в инфекцията. Възпаление, което се
влошава и те убива. Топчето в гърлото
ти, което те спира да говориш и те дави. Изплюй ме. Стъпчи ме.
Изсмучи ме от себе си, за да съществувам свободно в отделна
епруветка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар