Когато в гърдите вече не тупти същото желание, когато е
прегръдката е празна, а целувката е по навик. Съзнанието е изнасилено, тялото –
безжизнено, но функциониращо. Тогава трябва да стиснеш зъби и да продължиш
напред.
Влачейки се по пустите нощни улици с прогизнало от сълзи
лице не е начинът, по който искам да живея. Правейки избор наранявам себе си и
теб. Но болката не би била толкова могъща, ако остана на същото място. Би било
равносилно на смърт. Разбира се, че те обичам. Но когато болката е повече от
любовта, е време да си тръгна. А всеки край е ново начало, нали така? Вярно
е,че някои се ползват с приоритет. Но ти не си моят път, нито аз твоят. Колкото
по-бързо поемем в различни посоки, толкова по-бързо раната ще зарасне. Един
приятел казваше „Няма значение какво е станало. Падаш, ставаш, продължаваш.” Така
ще направя и аз. Прости ми,че не мога да понеса същността ти. Прощавам ти, че
не можеш да понесеш любовта ми.
"Вярвам, че
животът дава избор и че неприятностите може и да не те наранят, но могат да те
накарат да се страхуваш да направиш избор. Да имаш право на избор означава да
живееш."
МАРК ЛЕВИ
МАРК ЛЕВИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар