Времето, когато набираше номерът ми две минути преди края на работното си време. Двайсет минути по-късно вече ме бе целунала по устните и палеше цигара на столът до мен, с чаша кафе в ръка. Историите за безумните хора, минали през гишето ти тази сутрин. Нестихващото ти желание да опознаваш тялото ми с допир. Стоновете ти, издаващи спокойствието, зародило се в теб, лягайки върху гръдта ми. Лъжата в изречението,че тази вечер ще спиш в своето легло. Прекрасната истина,че отново крадеш от съня си, лягайки до мен. Закъснението ти за работа, когато сме заспали случайно, на разсъмване. Бързината, с която си търсиш дрехите и ги обличаш. Молбата ти да обуеш кецовете ми, защото навън вали, а ти си със сандалите от снощната топла вечер. Кривотията ми сутрин, на която отговаряш с блеснал поглед и нетърпение работният ти ден да свърши, за да се върнеш в обятията ми. Самотното усмихнато заключване на врата след теб и спокойствието, че си лягам без присъствието ти, защото когато се събудя, ти ще вървиш към мен.

Отключвайки ти, забелязвам колко недоспала си. Ти се усмихваш и просто ме целуваш продължително. Събуваш кецовете ми и се разливаш върху леглото. А моят единствен избор е да легна върху теб. И тогава отново телата ни вилнеят едно под друго, опознавайки се.

До случайното ни заспиване на разсъмване.