За поредна сутрин се събуди с болки вляво. Беше я сънувала отново. Поредна сутрин, пореден сън. Беше уморена от тези сънища. Ставаха все по-интензивни, а се бореше с тях ежедневно. Да ги няма, освен тях и усещанията, мислите. Не се получаваше особено. Имаше дни, в които енергията в тялото и посоката на мислите доказваше наличието на прекалено могъща сила, която управлява всичко. Копнежът, липсата. Чудеше се дали да опита да се свърже, да напише смс, да се обади. После се питаше "какъв смисъл би имало това след като изборът ти се спря на друг човек?" и дилемата се разрешаваше.
- Не, не съм наранена - повтаряше си го често. Успокояваше я. Нямаше очаквания, което я спаси този път. Но този път връзката беше различна. Не връзката като отношения, а връзката като енергия. Изтекоха 44 дни точно. Броеше ги като алкохолик. Като наркоман, спасил се от дрогата, готов да си я инжектира венозно отново.
Остани цялата нощ - мислеше си докато я наблюдаваше как стои грациозно на терасата, говорейки по телефона. Започна да я целува навсякъде и бързо установи, че не иска да се отлепя от това тяло. Месеци по-късно, когато си спомняше за тази емоция се чудеше какво ли би било ако бе останала цялата нощ. Разговори до сутринта, свързване на съзнанията с дебело въже, увиване на телата едно около друго, сливане на всяко ниво. Щеше да е зверски трудно след това. Но макар и без да остане, тя си беше намерила място в съзнанието толкова дълбоко, че да не може да бъде изтръгната от там месеци наред.
- Не спирам да мисля за теб, да те искам, копнея да те видя, да чуя гласа ти. Да се застроя в прегръдка с теб и тя да не свършва. Да не свършваме ние. Ти, аз. - сутрешни мисли. Обикновено ги пазеше за вечерта, за да ги впише в тефтера с любовните писма до нея.
- Днес е особен ден, мамка му. Понякога става все по-трудно да не опитам да се свържа с теб. Има дни, в които чувствам, че никога не сме се случвали. И дни, в които мисля,че не съм се случвала с никой друг.
Днес е от вторите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар