Вони на безтебие

Луната е размазана

Като погледа, през който виждам бутилката

Фас паля,

 давя лед в чашата                                       

другата е празна

 и

 в

очакване.

мисля те,

преди още да те познавам

Усещам те

Вониш

На безмение

На Ви.  

В  поредната 

приказна

сутрин.