Хралупа

 - Ще дойдеш ли довечера?
 - Искаш ли да дойда?
 - Да!
 -Там съм!

Душ, внимателно подбрани дрехи, нещо по мен, може би с по-дълбоко деколте, обувки, не - сандали. Малко грим, спирала, подчертавам устните, прекрасна съм, излизам.

Докато пътувам в метрото към теб, си мисля за какво ли ще си говорим този път. Мисля за усмивката ти, когато ме видиш, скрита под гъстата ти брада, която обожавам. Почти достигам мястото на срещата ни и усещам как сърцето ми прескача в гръдта ми в пъти по-бързо. Нарочно вървя по отсрещния тротоар, за да фиксирам погледа ти, когато ме видиш от другата страна на улицата. Свивам в пряката и те забелязвам,че гледаш в другата посока. Както винаги.
Небрежно обръщаш глава, за да ме видиш, а чаровна усмивка се показва из под брадата ти. Погледът ти светва, моят също, усещам сърцето ми прескача прединфарктно, събираме се в прегръдка.
- Бира? - задаваш реторичен въпрос.
- Стъкло или галон? - отвръщам.
Чаровна усмивка из под брадата ти.
- Стой тук.
Изчезваш и се връщаш след минути с две кенчета. Тст. Отваряме ги.
- Наздраве! - поглед в очите, жадна глътка.
- Какво става, Елице? - питаш.
- Нищо, само простотии. При теб?

Разговорите ни плуват леко през поезията, прозата, любовта, любовите, алкохолът, писателите, децата, децата на приятелите ни, физиката, енергиите, гените, музиката. Много кенчета пресъхват в този безкраен разговор. Гледам те полупияна, под уличната светлина на павираната тясна софийска уличка и се сещам за любимото ми стихотворение на Дебелянов.
- Имаш ли маркер?
- Ето.
Пиша го на стената по спомен, а изпитата бира е замъглила поетичните ми спомени. Смеем се.
Поезия, музика, любови, още кенчета. Усещам се опиянена от теб. От нас. От тази магична вечер с теб под уличните лампи на тясната софийска улица.
Искам да се приближа до теб, да те прегърна, не, да се сгуша и да стоим така цяла нощ. Не искам поезията ти, а обятията. Погледът ти  - в мен. И магията на енергиите ни, която създава усещането за безсмъртие. Искам те гол в леглото си, леко положил ръка върху тялото ми, заключил пръстите си с моите. Да усещам присъствието ти зад гърба си, което ми вдъхва сигурност и спокойствие. Така да се събуждам всяка неделя.
Не желая да те изпращам с цигара пред входа, подавайки ти ябълка за закуска. Не искам да се целуваме пред театрални академии, а да докосна устните си до твоите в хралупата на разговорите ни. Не искам да се сгушвам в теб под палтото ти по тесните софийски улици, а да потъна сгушена в тялото ти под завивката.

- Ще дойдеш ли довечера?
- Искаш ли да дойда?
- Да!
- Там съм!
Срещам те малко преди да започнеш да четеш новите си стихове, поздрав, усмивка из под брадата ти, прегръдка. След четенето някъде в тъмния бар виждам най-добрата си приятелка. Излиза от тоалетната, разрошена.
След минути от същата тоалетна с разрошена брада излизаш и ти.

05.12.2018

София

Есенна традиция

Предпочитам да не се връщам,

Да не усещам, хайде, без прегръдки.

Заместване на ролята. Частично.

Не искам да те чувам. Дишам без теб.

Съществувам.

Да се науча да бъда сама.

След като бяхме едно.

Навик. Е. Просто.

Въпрос на време.

Ще т(с)е оттуча от мен.

Зимно

Излизам от входа, виждам приказната снежна обстановка и усещам магията как нахлува в съзнанието ми. Чувствам и нужда. Тази да споделя новодошлата зима с теб. Падащият сняг, затрупаните градинки, дори грозната и мизерна мокра киша. Да вървим заедно из девствената бяла покривка и да откриваме новият сезон. Хванала облеченета ти в ръкавичка ръка и да я стискам, въпреки студа. За да стопля своята в нея. И да те прегърна в снежна приказка. За да стопля сърцето си с твоето. 

2 парчета драма

и записвам цитати през насълзеният си поглед. И слушам тъжна музика, съпровождаща настроението ми. И те спомням. и те виждам в чашата с ракия. В димящата цигара и отворения прозорец, който вкарва леден студ в стаята ми, без значение, защото не го усещам, тъй като в мен е същият студ. Може би малко повече. И мокрото ми лице те липсва. Нестихващият порив на очите ми да изплачат всичко, за да може всичко утре да е наред. А ще бъде ли? Сигурно. Биполярност. Безсилие. Липса на спор, разминаване на възприятия. Ти си имаш някого. На нечие рамо да плачеш. А аз се подпирам на учебника. Той ще ми е упора през следващите месеци. Той и ракията в чашата, в комбинация с другата, пълна с вода. Приглушената светлина на нощната лампа, музиката, бръмчащата печка, студът, който влиза в стаята и сърцето ми. Две парчета драма. Плачеш ли на неговата гръд или обръщаш гръб както правеше с мен? Няма да ми вдигаш телефона, защото мълчанието е по-крещящо от натискането на зелената слушалка. Отпочиващият ти профил в скайп и неписането в моят прозорец. Защо се губим, когато се обичаме? Не искаш да ме четеш, не искам да те обичам, когато обичаш друг. Виновни ли сме,че сме такива каквито сме? Сигурно. Просто не сме комбинативни. Обичай го. Аз ще обичам самотата си и отново ще си бъда самодостатъчна. Само ще изчакам малко да те изплача. Да те изпия. Защото вече не мога да те обичам. 

...

Звъни ми гаджето ти
Онова, с което се хвана по време на мен
Пита ме за номера ти
И ми казва,че ще пием кафе
А аз се чувствам тъпо
Защото
Искам
Да ме обичаш
Както обичаш него
За да може
Да не те
Мразя
Както мразиш
Ти
Него
Когато заспи
И хърка,
Непрегръщайки те
След като
(С)Те
(с)е
Любил(и)

bed hole

Лягайки в леглото усещам. Че я няма топлината на прегръдката ти преди да потъна в страната на сънищата. Ръката ми стои някак необикновено под възглавницата. Главата ми чувства неудобство. Защото е свикнала да лежи върху гръдта ти. Грозна дупка в чуждото легло, в което се сбъдвахме месеци наред. И ме налазва самота. Несрещана от години. Сама, но не самотна – бях.

Тялото ми е насъбрало напрежението на липсата ти. Всяка клетка крещи истерично. В мълчаливо страдание от отсъствие. Твоето.

И косата ми. Несресана. Защото знам,че няма да прокараш ръката си през нея. Не и днес.

Тристранност.

Желая те егоистично. За мене си. Не ти позволявам да лежиш в чужди легла. Върху чужди гърди. Да поемаш аромат на друга кожа, освен моята. Мразя липсата на присъствието ти. Ненавиждам погледът ти, вперен в различна зеница или ирис.

Не се разхождай с други, които обичаш, защото е изневяра. Не ме разминавай емоционално. Не ме мрази за това, че ни разделям, а после ти пиша пиянски съобщения, докато се опитваш. Да се чукаш. С някой друг. А не. С мен.

Прегърни ме, изкрещи колко ме обичаш, целуни ме и си тръгни. Изчукай се с него. Намрази го, пиши ми съобщение. Че обичаш само мен.

След това се обърни с гръб към него и сънувай.

                               Нас.