(не)наситеност

“Едно леко побутване. Един поглед  и едно докосване по тила  ти.

Един полъх на парфюмът ми в лицето ти, заради развяните ми коси, докато те подминавам.”

Насълзени, очите ти се скриват под тъмните очила. Не ги крий. Не от мен, толкова е красиво, когато плачеш в ръцете ми, когато ми обръщаш гръб, изпадащ в конвулсии от емоцията, която те е разтресла. Горда си, достатъчно силна, за да плачеш пред  други. Обръщайки се леко, за да ме отблъснеш,  лицето ти докосва моето и опитвам  сълзите ти. Тук те хващам  на тясно и  се заключвам в обятия. Така единствения ти избор е да ме прегърнеш.

Знам,че когато сълзите ти секнат ще ме изгониш вежливо в другия край на леглото. За да се приближиш неочаквано  и да изпълниш ухото ми с дъха си, утолявайки жаждата ми с аромата на парфюма си.

За да подразниш тялото ми с косите си и да ме изцедиш.

До поредния и безкраен стон.

13.07

Гледам й гърба, извит на кобилица на около 20 см от мен, на леглото на нашите. Спи. Ще ми коства само едно леко невинно движение да приплъзна чаршафа по голата й плът и да се намърдам между краката й, където е влажно, топло и приятно. Вместо това аз решавам да пуша една, да си хвана тефтера и да пиша.
Има нещо адски провокиращо в гледката, а и другото го правя сравнително често напоследък, та за момента преценявам,че ще дам път на писането. Не че не се побърквам и не ми се учестява дишането, само като гледам как потрепват пръстите й, докато спи, но пък и тефтерът седя зарязан години наред и тази сутрин като че ли му дойде реда и на него.
С цялото си същество внимавам да не я събудя. Знам,че само да се размърда.. Цялата работа с писането отива на кино. Не че ще ми пречи нарочно, ами...
Лежа до нея, приятно недоспала, мисля си как, освен че искам да я чукам, искам да й сготвя, да й направя чай, а бе въобще - да я карам да се чувства добре. Не й го дължа. Дължа го на себе си.
И лежа така гола до нея, и пиша на границата между вдъхновението за писане и водещата до мръснишки действия, спрямо тялото й възбуда...

М.

Влакът

“Take a lover who looks at you like maybe you are magic.” Frida Kahlo

Поемайки от теб  чувствам, че всъщност мога да усещам. Да давам, да получавам със същата сила. И целувайки те, държа очите си отворени, за да видя твоите затворени. А и така устните ти са по-вкусни.

Притеснявам се преди да видя силуета ти на улицата или усмивката ти, когато погледнеш ,че се задавам от противоположната посока. Необикновени сме точно толкова, колкото сме обикновени.

И тогава, когато тялото ти танцува из под пръстите ми, усещам пулса ти и знам.

Знам,че чакането си струва.