сряда, 24 октомври 2012 г.

Time


Напоследък премислям много неща. Наблюдавам, изучавам, правя си изводи. Основно върху човешките отношения и промени. Разбира се, не оставям на заден план и природата, която ми създава приказно и романтично настроение в последния месец. 
Да кажа,че ме е обхванала носталгия – не мога. Не е това. Вероятно разсъждавам върху началото и краят на една връзка. Без значение каква, няма да слагам етикети, а и не искам. Отнемането на нещо/някой или липсата му, ме карат да връщам лентата. Не търся грешки в себе си, защото отдавна съм ги намерила. Дали съм ги поправила – може би, може би не. Но дали съм станала по-добър човек? Това е, което ме вълнува основно. Станали ли сме по-добри. В сравнение с онова, което сме били преди десет години. Примерно.
Извод: всеки го има сам за себе си. Мен обаче ме тревожи друго. Наскоро се запознах с едно момиче, което каза на момчето до себе си „нямаш право да разваляш приятелски отношения, поддържани с години заради някаква простотия.” И права ли е? Хората са различни, биват наранени от различни неща, засягат се от различни думи и онова, което за мен е правилно и редно, за теб, ти който четеш, вероятно не е. Как се превъзмогват различията? С компромиси разбира се. До колко сме склонни да ги направим? Това зависи само от нас самите. До колко си струва самият човек, заради когото правиш жертва? Пак всеки преценява за себе си.
Но какво се случва, когато не можеш да прежалиш разликите в характерите и последвалата раздяла? Отваря се една дупка. Тя се пълни с пресни асоциации. С отминали спомени.
Тук единственият лек е времето.
Време, моля те, лекувай по-бързо.